В далечната 1861г. Д-р Проспер Мениер за първи път описва заболяване със симптоми на световъртеж, повръщане, нарушено равновесие и едностранна загуба на слух. Хистологичната находка доказва причината за състоянието – едностранно отпадане на вътрешното ухо вследствие кръвоизлив. От тогава до днес описаното състояние с право носи названието „Болест на Мениер”.
Малката публикация във френското медицинско издание дава началото на нов клон в медицината – отоневрология.
Отоневрологията е специалност към Ушно Носно Гърлените заболявания, обект на която са са болестите на вътрешното ухо.
Вътрешното ухо се състои от две части – вестибуларен и слухов анализатор.
Съществуват огромен брой причини водещи до увреда на вътрешното ухо, а заболяванията диагностицирани най-общо като „Мениеров синдром“, „Болест на Мениер„ или „Мениероподобен синдром“ са над 20!