Една от първите срещи на човешкия организъм с микроорганизмите, постъпили с вдишвания въздух, поетата храна и течности са сливиците (небните тозили (сливици), сливицата на гълтача (т.нар. трета сливица, която се намира в носоглътката) и езичната сливица). Те са част от имунната система.
Повърхността им е неравна. Тук се изработват антитела, с които човешкият организъм изгражда своя имунитет срещу различните микроорганизми. Подобни тъкани има и в други отдели на дихателните пътища и храносмилателния тракт, поради тази причина при отстраняване на сливиците (тонзилите) общият имунитет на организма не е застрашен.
При болестни процеси в неравностите (т.нар. крипти и лакуни) на сливиците могат да се задържат болестотворни бактерии, които да нарушат тяхната фунция и да поддържат хронична инфекция с опасни както локални, така и за целия организъм последствия.
Индикациите за отстраняване на сливиците включват:
- чести „гнойни ангини“
- перитонзиларен абсцес
- екстремно увеличени сливици
- хронични възпаления на сливиците, свързани с уложнения от страна на други органи (бъбреци, сърце и други), както и някои неприятни последствия, като лош дъх от устата, задръжка на храна, хъркане и други
- при децата честа индикация за отстраняването на т.нар. трета сливица е затрудненото носно дишане, поради факта, че тя се намира в носоглътката. Като допълнение на това са и възможните чести възпаления на ушите от нарушения дренаж на евстахиевата тръба.
Важна анатомична особеност на сливиците е, че се намират в непосредствена близост до големите съдове на шията. Това обуславя рискa от кървене при отстраняването им.